ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ Проучвания до днес в землището на село Моравица не са правени . За миналото извори се търсят в случайно намерени предмети , от запазени документи , от разказите предавани от поколения на поколения , от легендите и преданията . Направените през последните години археологични разкопки в Мездренската котловина ( около селата Горна Кремена , Мездра , Старо село и др . ) хвърлят , макар и слаба светлина вурху жовота през вековете в този край . Несъмнено , животът се отнася отчасти и за землището на Моравица . Археологичните предмети от местността “ Пещ ” край село Старо село и тези от село Кунино датират от старокаменната ( палеолита ) и новокаменната ( неолита ) епоха и доказват за присъствието на първобитния човек тук . Той е ловувал между Врачанският балкан и Веслец . Котловината е била неселена и през Меднокаменната епоха . Останки от нея са разкрити при село Горна Кремена . По време на строжелязната епоха - 8 и 6 век пр. Н .е . , в земите северозападно от река Ескус ( Искър ) са живели тракийските племена трибали и трери . Находки от тогава са намерени в района на селата Кунино , Царевец , Долна и Горна Кремена . В землището на Моравица има няколко тракийски могили:в местностите Орли глав , Орничака и Козарника . Много от тях са разкопани от иманяри . Богатите земи между Стара планина и река Дунав , горите и реките в тази равнина са давали добър поминък на различни племена в различни епохи . През Мездренската котловина през тези времена се кръстосвали пътища , свързали севера с юга . В 3 век пр . н . е . до котловината достигат войските на Филип Втори . Тук преминавала границата на Одринската държава . По време на Римската империя тук кипи силно развит икономически и културен живот . Край южните брегове на Дунав ( Истър ) изникват крепости през 1 и 2 век . Строят се крайпътни цитадели . Затова , че в котловината е имало живот , говорят останките на крепостта “ Калето ” в Мездра , на Коритенград при Лютиброд , римската вила при Долна Кремена , Вратица при Враца . В центъра на Моравица личат зидовете на антична сграда , която все още не е проучена . Южно и западно от селото има некропол от десет надгробни тракийски могили . Намерени са колективни находки от сребърни римски републикански денари от първи век пр . н . е . През 28 г . пр . н . е . през котловината преминава наказателният отряд на римлянина Крас , където е имал сражение с траките . В средата на 5 век от северозапад на изток преминават ордите на Атила , които завзимат цяла Мизия и достигат Филипополис ( Пловдив ) . При обработване на земята , селяни от Моравица и Руска бяла са намирали различни археологични предмети . Такава е и фибулата от 5 век пр . н . е . При разораване на могилен гроб е намерена сребърна обковка на ножница , която датира от ранножелезната епоха . В друг случай , пак при надргробна могила , са намерени фибула , гривна и части от ножница , също от ранножелезната епоха . Пак при извършване на селскостопански работи са намерени украшения , датиращи от железната епоха и една тракийска фибула . В края на миналия век в землището на Моравица е разрушена средновековна църква , в която е имало запазени стенописи . Интерес представлява античната сграда в Моравица , която все още не е проучена . Тя обхваща пространство около 100 на 100 метра . Зидовете са от необработен камък , споен с варов разтвор . Ширината им е 0 , 80 м , а дълбочината – до 1 , 88 м . При направа на канализация са намирани четвъртити тухли без надпис . Според едно предание , тази сграда е разрушена при падане на България под турско робство . Зад здравите каменни стени живели монаси , които се сражавали геройски срещу нашествениците . След предателство , сградите били опожарени , а заселниците – изклани . Като факт за това клане , се сочи намерените преди тридесет години човешки черепи в близост до стените , при строежа на старата община и здравната служба . През 1957 година при реконструкция на площада бе разкрито гробище . То е съществувало до двадесетте години на този век , а след това преместено в м. Средна поляна , където съществува и днес . Други факти за присъствието на живот в землището на Моравица е съобщението на историка Богдан Филов през 1911 година : ” В местността Парезите е била разкопана от селяните през 1910 година една могила , висока 4 метра , в която били намерени един гроб с горени кости , въглени и железни пирони . В гроба се оказали освен това два римски златни пръстена , една златна висулка и една глинена лампичка с печат EPIGN , която по формата си изглежда да бъде от началото на втория век преди Христа . Златните предмети и лампичката са предадени в Народния музей . . . ” . При строеж на къща се намира гроб с човешки скелет . Сред костите е открит голям саморъчно направен нож и пирон . Също при строеж на къща се разкрива погребение на трима души . Край най-малкия скелет намира бронзови украшения : гривна , пръстен и тока от колан . Според археолога Пламен Иванов от Врачанския исторически музей , това погребение датира от 15 - 17 век . Песъчливи колони , ръчни мелнички и корита са намерени в дворове на жители на селото . Друго свидетелство за заселвания в землището на Моравица е и намерената находка от сребърни украшения и предмети в м. Орничака . Според к.и.н. Богдан Николов от Врачанския исторически музей , село Моравица е създадено по време на Българската държава , някъде преди 1100 години . Затова му дава основание окончанието към съществителното МОРАВА – ИЦА , характерно за много български имена на селища . А коренът идва от месторазположението на селото при неговото създаване в м. Селището . Наоколо , както и днес , районът е покрит с тучни ливади и сенчести дъбови гори , набраздени от долчинки , в който извират водите на много кладенчета . Труден и недоказан е произходът на първите заселници в старото село , но няма съмнение , че то е просъществувало до падането на Страцимировото царство под турско робство ( 1396 г . ) . В сборника “ Република България ” , отпечатан 1947 г . , е записано : ” Основаването му датира от 597 година . ( Става дума за днешното местонахождение на Моравица . ) Възникнало е като малко земеделско селище в началото на османското иго . Първоначалното му заселване е в м. Селището , но поради чума жителите се изселват в горите и други села . . . ” . ПОД ОСМАНСКО РОБСТВО Документи липсват за живота на първите заселници и създатели на Моравица . Преданието разказва , че нейните жители се сражавали героично в дефилето под командуването на някой си Асен в м . Калето . И днес край Черепишкия манастир личат останки от защитните каменни стени . След нашествието на турците селото било изгорено , много народ изклан . През 1952 година иманяри правиха разкопки край оброга в м . Селището и откриха яма с десетки черепи на хора и коне . Първият документ , който потвърждава съществуването на Моравица , е от 15 век . Той е на турски език . Същият е преведен от историчката Бистра Цветкова . В него се съобщава , че селото е имало 76 домакинства , 4 вдовици и приход - 6870 акчета . От онези времена човешката памет е запазила една легенда , минала през вековете до днес . Това е легендата за Драган и Камена . Робството примирило много хора и те склонили да служат на турската власт . Затова разказва турски документ от 21 януари 1548 година . В него за втори път се среща името на Моравица . Цитат : ” Ямаци : Яно , син на Иван от село Моравица . Ниви – 14 , лозя – 2 ” . Ямаците служили в специален род войска , която изпълнявала по - особени задачи : опазване на проходи и дефилета . Семействата им се ползували с известни привилегий . Друго съсловие българи служели като войнуци . През 1715 година турската власт отменя войнушкия статут на много селяни от селата но се запазва в Моравица . Много от ямаците и войнуците не се занимавали само с военно служение , но работели за султана по 6 месеца в оборите , затова били освобойдавани от някой държавни данъци . По - късно , когато се отменил войнаганския статут , много от тези , свикнали на свобода младежи ставали хайдути и бунтовници . До 1927 г . в Моравица е живял дядо Иван Цаков . През 1926 г . неговият внук Христо Кънчев записва спомените му . В тях е отбелязано , че днешното село е създадено преди 350 години . Цитат : ” В центъра на селото има развалини от дебели зидове с камъни и печени червени тухли . Говореше се , че тук е живял някакъв голям владетел , който имал войска на Калето . Основите на тази постройка заемат обширно пространство под земята . При идването на турците населението и намиращата се в оградата войска е дала голяма съпротива . В замяна на това всичко било сринато до основи , а населението избито . Малцина се спасили и избягали в планинските села Боженица , Рашково и другаде . . . ”. Според дядо Иван Цаков около 1570 година някой си Иван от Боженица , който имал шестима синове : Димитър , Вълко , Кольо , Петър , Къно и Петко , решил да се завърнат в Моравица , родното място на свойте деди . Той се заселил над извора Кладенеца . Така се създала първата фамилия – Боженците ( Божанците ) в новото село . От нея роят фамилиите : Стубльовци , Кандуловци , Цаковци , Широканци . След дядо Иван тук се заселва дядо Петко от село Рашково с тримата си синове – Вълко , Гешо и Пеко и трите си дъщери – Станка , Янка и Ваца . По същото време пристигат нови заселници от село Желява , Софийско , които създават няколко фамилий : Жилковци , Пенковци , Бекирци , Никовци . Сред първите заселници са още фамилийте – Заяците , Московци и Гергушевци . По спомени на дядо Ангел Митов чул от дядо си , че сред първите били и двама турци Местан ага и Спасия ага , и някакъв еврейн . Те построили воденица ( караджейка ) на реката , за да оживят района и да привлекат още български семейства . Изворът , двета зелени морави , реката и гората били причина заселниците да изберът точно това място да създадат новото село , запазвайки му старото име – Моравица . По време на турското робство в котловината възникват и други селища , които оказват влияние върху развитието на Моравица . Макар че времето им за възникване да е различно , те дават живот с нови измерения . Това са селата : Върбешница ( Гечуд Кьосе ) – 1800 г . , Челопек – 1760 г . , Косталево и Долна Кремена – 18 в . Мездра е създадена в края на 19 в . от заселници , които са живели в колиби в м . Принчовица , м . Каменица , а също така и от жители на селата Моравица , Крета , Кремените , Ребърково и др . Най - близкото заселено място до Моравица е било село Долна Бяла ( днес Руска Бяла ) . Неговите колиби били до езерото Буешкото . То повече приличало на чифлик . Имало 12 български и 18 турски семейства . Земята и добитъка се владеели от турчина Марашлията , който имал къща в Моравица .