Географско положение Село Моравица е разположено в южната част на Северозападна България , сред Мездренската котловина и отстои от Враца на 11 км , от Мездра – 4 км , от София - 86 км . Преди хилядолетия е влизала в района на Тетиско море . Котловината е заградена от север с бърдо Веслец , на изток - със Струпешката могила , на юг - с Искърското дефиле , на запад - с Врачанския балкан . Между бърдо Веслец и балкана се “отваря врата” , която извежда към Врачанско - Криводолската котловина . В каменните брегове на потоците в местността Каменица и Драгавец се откриват вкаменелости на морски животни и наносни слоеве , които свидетелствуват за присъствие на море преди хилядолетия . В тектонско отношение котловината влиза в обсега на Врачанско – искърско - витското понижение , намиращо се между Предбалкана и Стара планина . Землището на Моравица обхваща територия от 14 400 декара . А населението е над 1100 жители . От селото може да се отиде до в. Околчица - лобното място на поета ревулюционер Христо Ботев . Асфалтовото шосе се отделя от първокласния път Мездра – Враца , източно от химическия комбинат . Той е дълъг 16 км . Горска пътека може да отведе туриста от Моравица до историческата местност Рашов дол , кошарата където са загинали 12 ботеви четници и е дала основата на Иван Вазов за разказа “ Една българка ” . На север е в. Косматица . На него е построен паметник на загинали партизани . През котловината минават пътища , които свързват общинският град Мездра с Враца , Монтана , Видин , Плевен , София и др . Тък е важният железопътен център , през който минават влакове за Видин , София , Варна , Русе , Добрич и Силистра . В състава на община Мездра влизат селата : Моравица , Руска бяла , Крапец , Върбешница , Долна и Горна Кремена , Боденец , Брусен , Царевец , Старо село , Дърманци , Ребърково , Крета , Лютиброд , Типченица , Лик , Синьо бърдо , Ослен Криводол , Кален . РЕЛЕФ Мездренската котловина е хълмиста , по - равна е в централната си част - край река Искър и река Морава ( Моравешка бара ) и в южните части на Веслец . Хълмовете , които са обработваеми , се отделят един от друг от малките притоци на р. Искър ; това са Дърводелска бара ( извира при село Косталево ) , Моравешка бара ( събира водите от Дърводелска бара и Крушовишка река , която извира в местността Крушовица под връх Вола ) , Церовек ( изворът е северно от с. Руска бяла ) , Крапешка бара ( извира под с. Крапец ) , Върбешка бара ( извира при с. Върбешница и м. Заминец ) . Котловината се загражда от следните по-големи върхове : Маняшки връх , Косматица , Струпешка могила и Околчица . Надморското равнище на Моравица е 370 м . Половината от земята на селото е обработваема : ниви , лозя , зеленчукови градини . Другата половина е заета с гори , ливади , пустеещи земи . Местностите : Песъците , Гладния връх , Царова бара , Боганица , Крайщето , Връа , Манчовите кошари и Чуран придават вълнообразния вид на терена . А Лъката , Прогоня , Орничака , Селището , Могилите заемат равнинната част и са предимно обработваема земя . Полезните изкопаеми са инертни материали : пясък , чакъл и варовик . КЛИМАТ Климатът се влияе от Врачанския балкан , Искърското дефиле и бърдо Веслец . В района той е умеренокотинентален . Това се дължи на разпределението на студените течения от север - между Веслец и Балкана, и топлите-от Искърското дефиле.Понякога климатът се определя и от снегозадържането по високите планински места.Моравица попада в предбалканския климатичен район.Средната годишна температура е плюс 7-11 градуса на въздуха,а валежите средно достигат до 680-1000 мм на кв. м, градобитността е 2-3 случая годишно.Средния валеж:през зимата той е 100 мм ,а лятото-250 мм на кв. м (Снежната покривка е 10 см на кв. м).Температурата на въздуха през януари е 1-2 градуса ,а през юли -21-32 градуса. Първите пролетни слани падат през април,а есенните през ноември.Най-високата температура през лятото в Моравица е измерена +41 градуса,а най-ниската е била -5 градуса на Ивановден.Местните жители помнят и много безснежни зими и сухи лета.До петдесетте години през лятото валяха проливни дъждове,от които Моравешка бара разширяваше коритото до сто метра и надминаваше 5-6 метра дълбочина.Водното пространство заливаше зеленчуковите градини и конопените ниви,прехвърляше стената на моста и наводняваше близките дворове. Ветровете в района на селото са предимно северозападни,които духат откъм Враца.Понякога идва и “долняка” от североизток.Южнякът се чувствува рано пролетта откъм Искърското дефиле. Градоносните облаци обикновенно идват от север-Задвеслешието. ПОЧВИ Съвременния релеф на землището се формира по време на кватернера(мезозойската ера)-последен период. Въз основа на скалния състав,който изгражда района,са се образували и почвите..А те са разнообразни:около реката-алувиални, в средновисоките части- тъмнокафяви,в най-високите-светлокафяви.Има райони с недобре оформени черноземни почви.Скалите в землището са предимно варовици,в които се откриват фосилий(вкаменелости) на животни.Срещат се и песъчници.които също покриват част от крайречните брегове,предимно десните.На много места се откриват въртопи,карови полета и понори.Като обобщение може да се каже, че почвата в землището на селото е средно плодородна.Това е карстов район.Каровите полета се намират в местностите Орли глав,Драгавец,Селището;въртопи-в Горелата дупка:понори-в Селището.По време на неозойската ера морето Тетис се оттегля и на негово място се образува сувременният терциер-Алло-Хималайския масив,чиято част е и нашето землище. РАСТИТЕЛНОСТ Въпреки смесицата от различни почви , земята на село Моравица дава високи добиви при добра обработка : по 450 - 500 кг пшеница от декар и по 600 - 700 кг царевица . Основни култури освен посочените 2 , местните селяни засаждат : ечемик , овес , лозя , тютюн , люцерна . Правени са опити за засаждане на овощни градини , но резултатите са били винаги отрицателни . Така е било и с памука , просото , конопа , ментата и лена . Почти всички обработваеми площи са в северната част на землището , където почвата е песъчлива и черноземна . Ливадите и горите са в южната част , където земята е камениста и кафяво - горска.тук има плодородни ивици , засаждани с пшеница и фуражни смески . Прокоба за растителността от години наед са заводите - замърсители в района : Химкомбината във Враца , Металургичния завод в Елисейна и безотговорността към гората . От флората все още се срещат : дъбът с неговите подквалификационни – бряст , горун , цер и гърница ; клена , сеинаката , леската , осена , мекиша , акацията , ясена , дрена , тополата , черниката , върбата , елата , трепетликата , брезата , габъра , ореха , липата , смрадликата , ябълката , крушата алана ( дивият орех ) , черешата , вишната , джанката , сливата , прасковата , кайсията , зарзалията , явора , садината , белошака , пирея , детелината , типеца , жълтия и белия равнец , мащерката , копривата , безстъблената решетка , великденчето , жълтия кантарион , синята метличина , бъза , бъзовината , дивия здравец , лайката , жълтурчето , ригана , камшичето , вратигата , папрата , живовляка , белия трън , майсилничето , капината , глога , игликата , бръшляна , дивия пелин , дивата мента , подбела , козата брада , лапад , кръстатка , киселец , цариче , глухарче , вълча ябулка , синап , заешка сянка , гълъбово оченце , дива ягода , шипка , хмел , кукуряк , кукуряк – старец , троскот , кокиче , минзухар , синчец , теменуга , див джоджен , див пипер , жълчниче , бучемиш , маточина , полски мак , ружа , сапунче , репей , папрат и др . В частното зеленчукопроизводство най-много е застъпено отглеждането на пипер , домати , зеле , магданоз , захарно цвекло , картофи , джоджен , копрец , целина . ЖИВОТНИ Правилното стопанисване на псбищата и естествените ливади позволява на местните селяни да отглеждат животни – крави , биволи , овце , коне , магарета и кози . До шейсетте години животновъдството е било главния поминък на жителите . Статистиката показва , че в селото е имало около 1500 овце , 150 кози , 80 - 100 крави , 60 биволи . През 1990 г . тази цифра е следната : около 600 овце , 20 крави , 6 биволи . Намален е броят на кокошките , гъските и патките . Главна причина за намляване на животинския свят , както в домашни условия , так също и в природата , се дължи на нарушаване екологията в района . Фуната ден след ден губи част от свойте представители . Но засега в землището на Моравица могат да се срещнат доста птици и животни : сойката , кукувицата , лястовицата , щуркела , дивата патица , свраката , враната , гарвана , кукомявката , сивото врабче , синигера , чучулигата , коса , фазана , орехчето , славея , пчелояда , гугутката , гълъба , гургулицата , яребицата , пъдпъдъка , стърчиопашката , чаплята , рибара , заека , сърната , дивата свиня , язовеца , лисицата и белката . С помощта на местната ловна дружинка грижите за птиците и животните спомогнаха за значително увеличение на някой от тях . Бързото изсичане на гората за огрев и промишлени нужди принуди много представители на животинския свят да се изселят в други райони . Все по - рядко в землището може да се срещне горската костенурка , катерицата , лалугера , бобъра , водната змия , водния плъх , сивия смок , пепелянката и усойницата . ВОДИ Районът на селото не е богат на водни ресурси . Поради карстовата картина , върху която е разположено землището на Моравица , водите са твърди , съдържащи калциев карбонат . Изворите , кладенчетата и реките са малко и непостоянни . Край селото тече река Моравешка бара . Тя събира водите си от няколко извора . Като основен водоизточник се смята този в м. Крушовица , разположен между в. Вола и в. Околчица . Години неговата вода бе каптирана и изведена на в. Околчица и за с. Зверино . В м. Крушовица остана само старата чешма . Потокът от крушовския извор слиза надолу по каменистото корито , за да достигне отвесна каменна стена . При дъждове към тоя воден отдушник се събират притозите на седловините между върховете Камарата , Купена , Йолковзки , Околчица и Вола . Оттук към низината потокът се хвърля от отвесната скала и при по - продължителен валеж се образува красив водопад - Паволшкия водопад . Минавайки северозападно от село Паволче пеката пресича пътя Враца – Околчица , събира води от още няколко кладенчета и минавайки през лозя и ниви , тече през равнината . Тук тя ту се загубва под песъчливото дъно , ту образува малки вирове . Изворът в с. Паволче преди години бекаптиран и това намали още повече дебита на Моравешка бара . Под м. Пеща към нея се присъединява Дърводелска бара , която извира край село Косталево в подножието на бърдо Веслец . След построяване на язовир в горното течение на Дърводелска бара и тя намаля . В низината Моравешка бара се подсилваше от Буешко езеро и извора Калиновец . Езерото бе каптирано за Пивоварна “ Леденика ” в Мездра , а изворът за водоснабдяване на фабрика “ Околчица ” и село Руска Бяла . С това реката намаля до такава степен , че лятото пресъхва . Само при дъждове между бреговете й бълбука бистра вода . В района на селото Моравешка бара се “ подхранва ” от извора Кладенеца чрез потока Аламан , който през 1988 година бе каптиран . Под селото се вливаше водата от извора Мокрешница , но и той бе каптиран . До река Искър Моравешка бара се поддържа от притока Церовек , Крапешка бара и няколко малки крайречни кладенчета : Петров кладенец , Асфалтбазата , Антоновото кладенче и др . Моравешка бара разсича землиштето на две части . Водите и в миналото се използуваха за напояване на Прогоня и Лъката . Друга по-голяма река е Церовек , Която извира при с. Руска бяла и пресича северната половина на района . По течението си има много кладенчета . Водите се използуват за напояване на зеленчукови градини . В южната част на землището , на около три километра , е коритото на друга непостоянна река – Каменица . Началото си тя води от изворите в м. Ложеница . В тази мочурлива местност има десетина извора . Тук водата е буйна и питейна . Но само след 200 метра тя се губи в карстовите образувания , за да се покаже на стотици метри по - надолу или да се влее в подземните реки , които образуват Буешкото езеро , Калиновец , Кладенеца и Мокрешница . До Кюневото кладенче коритото на Каменица е почти сухо . Оттук до влизането й в Искър , се присъединяват притоците на кладенчетата : Кюновото , Джоповото , Драгавец , Килиите , Кретското и Циганското ( Йоновото ) . Каменистите брегове на тази приказно красива река са осеяни с вкаменелости от хилядолетия . Преди години във водите й имаше пъстърва , а днес се намират по няколко речни представители в непресъхващите вирове . Най-голямит приток на Каменица идва от извора Драгавец . Каптиран от местната ловна дружинка , сега от двата чучура тече ледена вода , която се събира в корита за напояване на животни . В землището има още два по - значителни извора , които не променят водният си дебит . Това е кладенецът в м. Селището и изворът в м. Смолев дол . В района няма язовир или яз .